Писане и промяна на български букви с латински (transliteration)

Писане и промяна на български букви с латински

Целта на транслитерацията на българската кирилица с латиницата е намирането и използването на точен начин за представянето на официалната българска кирилска азбука (т.е. на писмения български език) чрез латинската (римската) азбука (вкл. чрез използването на латински букви с над редови/диакритични знаци) за предаването на български текст на латиница, като това се прави най-често за по-лесното разбиране от чужденци на текст на български език.

Транслитерация на българските букви с латински (наречена още латинска транслитерация или латинизация/романизация на българския език – transliteration) се извършва с помощта на системата предоставена тук.

От формата по горе може да проверите как правилно се превежда (транслитерира) името ви на латиница или някое населено място, географско понятие и други. Транслитерацията от български към латински букви се извършва според закона за транслитерацията обнародван на 9 март 2009 г.

Закон за транслитерация

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда правилата за транслитерация.

(2) Транслитерацията е предаване на буквите от българската кирилска азбука чрез латински букви или съчетания от латински букви. Транслитерацията се извършва чрез система от правила.

(3) Правилата за транслитерация осигуряват еднозначно предаване на български географски имена, имена на исторически личности, културни реалии, както и термини с български произход в съответната научна област със средствата на специално конструирана версия на латинската азбука.

(4) Правилата за транслитерация са в съответствие с графичната система на съвременния български книжовен език и с българските традиции.

 

Чл. 2. (1) Този закон се прилага относно дейността на органите на изпълнителната власт и на тяхната администрация.

(2) Този закон се прилага и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията.

(3) Правилата за транслитерация, определени в този закон, се прилагат и от всички юридически и физически лица, които извършват и ползват транслитерация на географски имена, имена на исторически личности и културни реалии, както и термини с български произход в съответната научна област.

(4) Лице, което притежава правоспособност да извършва дейности по картография, е длъжно да извършва възложените му работи в съответствие с изискванията на този закон.

(5) Лице, което съставя, издава или публикува речници, енциклопедии, учебници и учебни помагала, учебни, рекламни и други справочни материали, е длъжно да прилага правилата за транслитерация, установени с този закон.

Чл. 3. (1) Правилата за транслитерация са задължителни, когато като добавка в наименованието на юридическото лице са включени географско име, име на историческа личност или културна реалия.

(2) Правилата за транслитерация са задължителни, когато марката като знак, който отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица, включва имената на исторически личности.

(3) Правилата за транслитерация са задължителни и за географските означения по чл. 51 от Закона за марките и географските означения.

Глава втора
ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА ТРАНСЛИТЕРАЦИЯ

Чл. 4. Системата за транслитерацията на българските букви с латински букви е, както следва:

Българска азбука	Версия на латинската азбука
А, а	A, a
Б, б	B, b
В, в	V, v
Г, г	G, g
Д, д	D, d
Е, е	E, e
Ж, ж	Zh, zh
З, з	Z, z
И, и	I, i
Й, й	Y, y
К, к	K, k
Л, л	L, l
М, м	M, m
Н, н	N, n
О, о	O, o
П, п	P, p
Р, р	R, r
С, с	S, s
Т, т	T, t
У, у	U, u
Ф, ф	F, f
Х, х	H, h
Ц, ц	Ts, ts
Ч, ч	Ch, ch
Ш, ш	Sh, sh
Щ, щ	Sht, sht
Ъ, ъ	A, a
Ь, ь	Y, y
Ю, ю	Yu, yu
Я, я	Ya, ya

Чл. 5. (1) Транслитерацията на българските буквени съчетания с латински буквени съчетания е, както следва:

1. буквеното съчетание “дж” се изписва и предава на латиница като “dzh”;

2. буквеното съчетание “дз” се изписва и предава на латиница като “dz”;

3. буквеното съчетание “ьо” се изписва и предава на латиница като “yo”;

4. буквеното съчетание “йо” се изписва и предава на латиница като “yo”.

(2) Буквеното съчетание “ия”, когато е в края на думата, се изписва и предава чрез “ia”.

Чл. 6. Името на българската държава се изписва и предава на латиница в съответствие с установената традиция:

България

Bulgaria

Чл. 7. (1) Географските термини: планина, равнина, низина, плато, град, село, река, езеро, залив и други, които са част от географско име, се транслитерират по следния начин:

 

Стара планина	Stara planina
Атанасовско езеро	Atanasovsko ezero.

(2) Географските термини, които не са част от географското име, се превеждат според правилата на езика, избран за превод, по следния начин:

Нос Емине

Cape Emine.

(3) Прилагателните “северен”, “южен”, “източен”, “западен”, “централен” и други подобни, когато влизат в състава на географското име, се транслитерират по следния начин:

Централен Балкан	Tsentralen Balkan
София-юг	Sofia-yug
Перник-север	Pernik-sever.

Чл. 8. Транслитерацията на съставни имена се съобразява с правилата на българския правопис по следния начин:

Златни пясъци	Zlatni рyasatsi
Горна Оряховица	Gorna Oryahovitsa.

Чл. 9. (1) Имената на исторически личности и географските имена от съвременни чужди книжовни езици, които използват версия на латинската азбука, се изписват в оригиналния им вид.

(2) Имената на исторически личности и географските имена от съвременни чужди книжовни езици, които не използват версия на латинската азбука, се изписват съгласно системата за транслитерация на съответния език.

КОМЕНТАР

След прочит на правилата се вижда, че чл. 5. ал. 1 е абсолютно безсмислена – някаква форма на пълнеж. Според точките в нея “дж” се изписва като “dzh”. След справка в таблицата се вижда, че “д” е “d”, а “ж” е “zh” и това не е изключение от правилата. Положението е същото и за останалите точки от чл. 5. ал. 1.

Интерес представлява чл. 5. ал. 2, която казва, че “ия” в края на думата се изписва и предава чрез “ia”. Или с други думи “я” на края на думата и след “и” се предава чрез “a”, а не чрез “ya” както е в таблицата. Което значи, че София – Sofia, но Шияково – Shiyakovo. Друг пример с лични имена Мария – Maria, но Марияна – Mariyana.

Другото изключение от правилата е чл. 6, който казва, че България се изписва катоBulgaria. Според табличката “ъ” се превежда към “a” и би трябвало да стане Balgaria. Но понеже традицията е (не само в български, но и в международен план) името ни да се изписва като Bulgaria, се налага това изключение от правилата.

Както се вижда правилата за транслитерация са простички, като има само две изключения, наложени от традицията, които не е трудно да бъдат програмирани. Страничката за транслитерация спазва тези две правила и правилно транслитерира “ия” в края на думата и “България”.

ВРЪЗКИ

Държавен вестник, бр. 19 от 13 март 2009

Транслитерация на българските букви с латински в Уикипедия

Разбираема България на страницата на правителството